Заслужаваш две топли сълзи
Еднопосочен билет ще ти взема,
ще отрупам купето с цветя!
Туй е краят на скучна поема,
но с естествен финал ще е тя.
Ще ти махам със кърпичка бяла,
ще подтичвам след бързия влак,
не от мъка по теб оглупял, а
да не слезеш и върнеш се пак!...
Ще покълва в гърдите ми радост,
но ще бъда сериозен на вид
(все пак жаля си моята младост
и живота си, рано разбит...)
А когато във вкъщи се върна,
ще разтворя прозорци, врати,
"двестаграмка" на крак ще обърна,
нещо диво във мен ще крещи!...
Ще се мушна във банята после,
ще изхвърля торби с мазилà,
ще почистя от дългите косми,
ще припявам със кеф: "Ой-ла-ла!”
С препарат срещу разни гадини
ще третирам семейната площ...
Да не вярваш, че толкоз години,
с теб делил съм я тук всяка нощ!...
Като свърша, ухилен ще тръгна,
ще се вглеждат учудено в мен...
Малко късно, но пак ми потръгна!...
За свободен живот съм роден!...
Във шикозен бар сетне ще седна
и шампанско пред мен ще искри...
Ех, зарадва ме ти, ненагледна,
заслужаваш две топли сълзи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
