Заслужаваш две топли сълзи
Еднопосочен билет ще ти взема,
ще отрупам купето с цветя!
Туй е краят на скучна поема,
но с естествен финал ще е тя.
Ще ти махам със кърпичка бяла,
ще подтичвам след бързия влак,
не от мъка по теб оглупял, а
да не слезеш и върнеш се пак!...
Ще покълва в гърдите ми радост,
но ще бъда сериозен на вид
(все пак жаля си моята младост
и живота си, рано разбит...)
А когато във вкъщи се върна,
ще разтворя прозорци, врати,
"двестаграмка" на крак ще обърна,
нещо диво във мен ще крещи!...
Ще се мушна във банята после,
ще изхвърля торби с мазилà,
ще почистя от дългите косми,
ще припявам със кеф: "Ой-ла-ла!”
С препарат срещу разни гадини
ще третирам семейната площ...
Да не вярваш, че толкоз години,
с теб делил съм я тук всяка нощ!...
Като свърша, ухилен ще тръгна,
ще се вглеждат учудено в мен...
Малко късно, но пак ми потръгна!...
За свободен живот съм роден!...
Във шикозен бар сетне ще седна
и шампанско пред мен ще искри...
Ех, зарадва ме ти, ненагледна,
заслужаваш две топли сълзи!...
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!...
-
Леле какъв кеф си изпитал от "освобождението",Роби,а не се ли замисли-кой ще ти приготви закуската и кафето сутрин,кой ще ти изпере и изглади ризата,макар и по задължение,кой ще се погрижи за уюта вкъщи,а децата/ако ги има/...ще ги виждаш по график ли и от това ще си толкова щастлив....А,че е смешна тая мечта на всички мъже-смешна е,не могат без нас ,основните,а не тия "на повикване"!!Виждаш ли какви разкъждения провокира у мен...Красив стих ,обаче!
-
Тъжна, но радост!...
Радост, но тъжна!...
Зависи от чия страна ще го погледнем, Веси!...Но да вярваме, че нещата са тръгнали към по-добро!...
-
Тъжна радост - така ми се струва, но може и да греша... Майстоски поднесен стих, Роби! Аплодисменти!
-
Ами, ще ми пука!...Дано да имат достатъчно запаси от шампанско!...
-
Силно земетресение си, Роби. Да гърми шампанското и да не ти пука!
-
Много си прав, Приятелю!...
Благодаря ти, че и днес намина при мен!... -
Понякога и това действа разтоварващо.Когато сме избягли мислено от реалността или в мазата или пред пералнята.
-
На всички, които бяха тук - четоха, коментираха или оценяваха - сърдечна благодарност!...
-
Каква мечтана раздяла! Какво мечтано освобождаване!
-
Браво, Роби! По - добре късно, отколкото никога. Усмихна ме пак. 😉 😅
-
Не мисля, че е сбогуване с младостта, а по-скоро с жената, която е откраднала младостта на лирическия, нооо това са само предположения. Авторът ще си каже. Интересното тук е, че наистина ме заблуди в началото, защото си помислих, че е хумористичен стих. Само, дето не можах да се засмея...Единствено ме крепи мисълта, че лирическата също е спретнала купонче във влака... Поздрави, Нико!
-
Антидепресантче!
-
И аз като Стойчо, мисля, че е сбогуване с Младостта.
От всяка раздяла боли... -
Трудно ми е да се засмея, макар, че майсторски си го написал, психологически точно... защото съм била в положение, подобно на лирическия... Отстрани сигурно изглежда забавно, но едва ли е така за този, който го е преживял... Поздравления, Роберт!
-
Робиии, много яко стихче си спретнал пак! 👍
Уан-уей тикет, уан-уей тикет ту дъ блуууз ( транслитеритам, щото тука не дават да се пише на чужди езици 😅 ) -
За младостта ли иде реч?!
Защото Любовта остава, но Младостта неумолимо пътува по посока на спомените.
Нали е хумористично и аз реших да се пошегувам със себе си! -
За пореден път, по "мъжки" написано стихотворение. Браво! На всеки му се пийва по 200 грама "Да върви на М........та му".Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
