Заслужаваш две топли сълзи
Еднопосочен билет ще ти взема,
ще отрупам купето с цветя!
Туй е краят на скучна поема,
но с естествен финал ще е тя.
Ще ти махам със кърпичка бяла,
ще подтичвам след бързия влак,
не от мъка по теб оглупял, а
да не слезеш и върнеш се пак!...
Ще покълва в гърдите ми радост,
но ще бъда сериозен на вид
(все пак жаля си моята младост
и живота си, рано разбит...)
А когато във вкъщи се върна,
ще разтворя прозорци, врати,
"двестаграмка" на крак ще обърна,
нещо диво във мен ще крещи!...
Ще се мушна във банята после,
ще изхвърля торби с мазилà,
ще почистя от дългите косми,
ще припявам със кеф: "Ой-ла-ла!”
С препарат срещу разни гадини
ще третирам семейната площ...
Да не вярваш, че толкоз години,
с теб делил съм я тук всяка нощ!...
Като свърша, ухилен ще тръгна,
ще се вглеждат учудено в мен...
Малко късно, но пак ми потръгна!...
За свободен живот съм роден!...
Във шикозен бар сетне ще седна
и шампанско пред мен ще искри...
Ех, зарадва ме ти, ненагледна,
заслужаваш две топли сълзи!...
© Роберт All rights reserved.
