Заслужих
"39. Исус каза: Отвалете камъка.
43. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!"
Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности
неизменно завършват с победи.)
Аз умрях. И смъртта ми изнасяше.
Саркофагът ми беше удобен.
Сто Спасителя (в смели украси)
се смалиха позорно пред гроба ми.
Аз умрях. И ми беше забавно
да захранвам с очите си гарвани.
И се чувствах почти богоравна.
(Само Бог няма идол за вярване)
Затова не повярвах, когато
се отмести от входа ми камъка.
Прокънтя като глас светлината.
Беше ти. И се сепнах. И станах.
Беше ти. Беше тук. И разбрах.
За безсмъртие трябва Голгота.
Няма смисъл от святост без грях.
Аз умрях. И заслужих Живота.
43. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!"
Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности
неизменно завършват с победи.)
Аз умрях. И смъртта ми изнасяше.
Саркофагът ми беше удобен.
Сто Спасителя (в смели украси)
се смалиха позорно пред гроба ми.
Аз умрях. И ми беше забавно
да захранвам с очите си гарвани.
И се чувствах почти богоравна.
(Само Бог няма идол за вярване)
Затова не повярвах, когато
се отмести от входа ми камъка.
Прокънтя като глас светлината.
Беше ти. И се сепнах. И станах.
Беше ти. Беше тук. И разбрах.
За безсмъртие трябва Голгота.
Няма смисъл от святост без грях.
Аз умрях. И заслужих Живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
