25.10.2008 г., 9:59 ч.

Заспивам 

  Поезия » Философска
434 0 6

Заспивам в гнездо от кукувича прежда.

Юрганът е от птичи пух,

таванът е небе.

От тази синева хипнозна

навремени съм на върха,

навремени в дере.

Тежко ми и горко от будни сънища,

живот на екс, фалцетни гласове.

В дюкяна се продава и амброзия,

за всеки чашка, може и по две.

Остана малко, беше предвидима

короната от тръни и бодли.

Навън ме чакат боси пилигрими

за път безкраен, щом се зазори.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??