Заспивам в гнездо от кукувича прежда.
Юрганът е от птичи пух,
таванът е небе.
От тази синева хипнозна
навремени съм на върха,
навремени в дере.
Тежко ми и горко от будни сънища,
живот на екс, фалцетни гласове.
В дюкяна се продава и амброзия,
за всеки чашка, може и по две.
Остана малко, беше предвидима
короната от тръни и бодли.
Навън ме чакат боси пилигрими
за път безкраен, щом се зазори.
© Христина Комаревска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
