Заспиваме, допрели потни длани
Заспиваме допрели потни длани
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем,
всеки в своята надраскана посока,
малко скучни, сиви и безплътни,
на съдбата махнали за сбогом…
Но има още дни, и още нощи,
в които да докосваме телата си,
и кораби, в очите ни немощни,
монотонно тракащи с веслата си.
Ще падат в косите ни звезди,
дори когато вятър с тях се люби,
жена съм аз…мъжът си ти,
заспиваме уморени, но влюбени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
