28.08.2010 г., 22:13

Затишие пред буря

809 1 6

 

Странна ми е тази тишина..
Внезапно става ми горещо.
В такива дни (от опита твърдя)
непременно ще се случи нещо!
Това затишие ме притеснява.
Но нетипично съм спокойна
(принципно не съм такава).
Ще се случи нещо... Скоро!
Или съдбата пак ще ме удари,
наказвайки ме да се влюбя,
или пък другаде ще се опаря -
ще тръгна някъде, ще се загубя...
Не знам какво, но го очаквам!
Такъв момент се предусеща...
Не мога да объркам тишината!
Определено ще се случи нещо!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подобни предчувствия са ми до болка познати-с неприятното усещане за нещо предстоящо.Тогава...просто си мечтая за нещо хубаво Опитай!
  • Предчувствие за нещо вълнуващо, усетено вече от сърцето...
  • "Или съдбата пак ще ме удари,
    наказвайки ме да се влюбя,
    или пък другаде ще се опаря -
    ще тръгна някъде, ще се загубя..."

    Прекрасно е съдба да те удари,
    наказвайки те да се влюбиш...
    Прекрасно е в любов да се опариш
    и в любовта си ти да се загубиш...
  • Много ми хареса!
  • Невероятно! Цялото стихотворение е като в абсолютен контраст със леката баналност на заглавието. Много е оригинално, загадъчно и красиво. Наистина е удоволствие да се чете! Продължавай да пишеш! Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...