ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
11.06.2017 г., 20:18 ч.

Затишиха се камбаните 

  Поезия » Друга
470 3 10

Затишиха се камбаните

 

Разплаках във себе камбаните,
онези, стари и дълго мълчалите.
Искам да кажа, че бръкнах във раните,
онези, тъй отдавна кървялите.

 

И заехтяха в главата ми стонове –
всяка горест – със своя мелодия.
Чувах мечтите да падат от тронове
и тенекиен смях на короните.

 

И запищя северняк от забрадки,
онези, черните, на овдовели любови,
а думи-усойници в съсеци кратки
хвалеха своите най-смъртни отрови.

 

Окованата Лудост запя Любовта си,
разкъса си ризата с диви ръце.
И блесна! Изумруд в голотата си!
„Отвържи ме! За малко поне!”

 

И стана тихо. Затишиха се камбаните.
Съдраната риза превърза им раните.
Мечтите си нямат глави за тиарите,
а на трона им си почиват гробарите.
А това погребва ли раните?

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, пропуснала съм този ти коментар - Благодаря ти!
  • По незнайна причина съм пропуснал този много силен твой стих, Рени:

    "Разплаках във себе камбаните,...б
    Искам да кажа, че бръкнах във раните...
    И стана тихо. Затишиха се камбаните.
    Съдраната риза превърза им раните.
    Мечтите си нямат глави за тиарите,
    а на трона им си почиват гробарите.
    А това погребва ли раните?"

    Око на текста, който сега наваксвам. В него изкристализира как "мечтите падат от тронове" и "тенекиен смях на короните". Поставям творбата в Любими!
  • Благодаря, че постави в любими, Младене!
  • Мариане, привет и благодаря!
  • Поздравления, Рени! Силен стих!
  • Благодаря, Влади - и аз теб тук!
  • Хубав стих, Рени! Радвам се да те видя отново!
  • Ачо, Любо, благодаря ви!
  • Стихотворение, което разплаква не само камбаните...
  • !!!
Предложения
: ??:??