Затишиха се камбаните
Затишиха се камбаните
Разплаках във себе камбаните,
онези, стари и дълго мълчалите.
Искам да кажа, че бръкнах във раните,
онези, тъй отдавна кървялите.
И заехтяха в главата ми стонове –
всяка горест – със своя мелодия.
Чувах мечтите да падат от тронове
и тенекиен смях на короните.
И запищя северняк от забрадки,
онези, черните, на овдовели любови,
а думи-усойници в съсеци кратки
хвалеха своите най-смъртни отрови.
Окованата Лудост запя Любовта си,
разкъса си ризата с диви ръце.
И блесна! Изумруд в голотата си!
„Отвържи ме! За малко поне!”
И стана тихо. Затишиха се камбаните.
Съдраната риза превърза им раните.
Мечтите си нямат глави за тиарите,
а на трона им си почиват гробарите.
А това погребва ли раните?
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Младене, пропуснала съм този ти коментар - Благодаря ти!
-
По незнайна причина съм пропуснал този много силен твой стих, Рени:
"Разплаках във себе камбаните,...б
Искам да кажа, че бръкнах във раните...
И стана тихо. Затишиха се камбаните.
Съдраната риза превърза им раните.
Мечтите си нямат глави за тиарите,
а на трона им си почиват гробарите.
А това погребва ли раните?"
Око на текста, който сега наваксвам. В него изкристализира как "мечтите падат от тронове" и "тенекиен смях на короните". Поставям творбата в Любими! -
Благодаря, че постави в любими, Младене!
-
Мариане, привет и благодаря!
-
Поздравления, Рени! Силен стих!
-
Благодаря, Влади - и аз теб тук!
-
Хубав стих, Рени! Радвам се да те видя отново!
-
Ачо, Любо, благодаря ви!
-
Стихотворение, което разплаква не само камбаните...
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
