Затишиха се камбаните
Разплаках във себе камбаните,
онези, стари и дълго мълчалите.
Искам да кажа, че бръкнах във раните,
онези, тъй отдавна кървялите.
И заехтяха в главата ми стонове –
всяка горест – със своя мелодия.
Чувах мечтите да падат от тронове
и тенекиен смях на короните.
И запищя северняк от забрадки,
онези, черните, на овдовели любови,
а думи-усойници в съсеци кратки ...