26.04.2008 г., 13:42

Затвор

1.2K 0 5

ЗАТВОР

Затворите са толкоз тъмно място,

покрити стените от тъмни петна.

Подът опрашен, дрънчащи вериги,

писък на ангел раздира нощта.

 

Двама пазачи играят на карти,

трети измъчва самотна душа.

Нейде във тъмното чуват се хиляди,

хиляди стъпки на призраци без лица.

 

А вътре, в килиите... тишина.

Трупове потъват във мъртвия под.

Хиляди очи застинали, ей така,

без надежда за нов живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...