Apr 26, 2008, 1:42 PM

Затвор

  Poetry » Other
1.2K 0 5

ЗАТВОР

Затворите са толкоз тъмно място,

покрити стените от тъмни петна.

Подът опрашен, дрънчащи вериги,

писък на ангел раздира нощта.

 

Двама пазачи играят на карти,

трети измъчва самотна душа.

Нейде във тъмното чуват се хиляди,

хиляди стъпки на призраци без лица.

 

А вътре, в килиите... тишина.

Трупове потъват във мъртвия под.

Хиляди очи застинали, ей така,

без надежда за нов живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габи Кожухарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...