Забравен, сам,
заключен в затвор -
по-твърд и от стомана,
по-непробиваем и от крепост,
по-необозрим от открито поле.
Затвор без решетки,
затвор без стени,
затвор без таван,
без мръсна тоалетна чиния,
без тясна, изгнила килия.
Затвор без закрита към слънцето гледка,
затвор, в който дишам чистия въздух,
затвор, в който птичките пеят на воля,
живот на свободната заключена воля.
Затвор от хартия.
Хартия, мека и мръсна,
хартия, която лети по-надалече от птици,
хартия, която виждат очите на всички,
хартия, която минава през ръцете на всички,
която изгаря ръцете на всички,
която разлага тела и души,
която убива умове и сърца,
спуква помпи от плът, затрива биодиоди,
която поддържа живота, убива живота,
като го смели и с лекота,
накълца, разкашка, засмуче.
Хартия, която убива, затрива и не спира.
Забрава, самота, безплодие, безумие, разпад -
безплатни са те като чистия въздух и птичата песен,
като мръсната вода и слънчевите, мъртвешки лъчи.
Радост, щастие, мечти, всички зависят
само и единствено от тях-
пари, пари, пари.
Мъртъв на крака, аз виждам
как животът ми се стича
в една-единствена жестока цифра.
Изписана по всяка една зелена тухла
на затвора от хартия.
© Пресиян Пенчев Всички права запазени