Apr 4, 2012, 9:50 AM

Затвор от хартия

1.1K 1 0

Забравен, сам,

заключен в затвор -

по-твърд и от стомана,

по-непробиваем и от крепост,

по-необозрим от открито поле.

Затвор без решетки,

затвор без стени,

затвор без таван,

без мръсна тоалетна чиния,

без тясна, изгнила килия.

Затвор без закрита към слънцето гледка,

затвор, в който дишам чистия въздух,

затвор, в който птичките пеят на воля,

живот на свободната заключена воля.

Затвор от хартия.

 

Хартия, мека и мръсна,

хартия, която лети по-надалече от птици,

хартия, която виждат очите на всички,

хартия, която минава през ръцете на всички,

която изгаря ръцете на всички,

която разлага тела и души,

която убива умове и сърца,

спуква помпи от плът, затрива биодиоди,

която поддържа живота, убива живота,

като го смели и с лекота,

накълца, разкашка, засмуче.

Хартия, която убива, затрива и не спира.

 

Забрава, самота, безплодие, безумие, разпад -

безплатни са те като чистия въздух и птичата песен,

като мръсната вода и слънчевите, мъртвешки лъчи.

Радост, щастие, мечти, всички зависят

само и единствено от тях-

пари, пари, пари.

 

Мъртъв на крака, аз виждам

как животът ми се стича

в една-единствена жестока цифра.

Изписана по всяка една зелена тухла

на затвора от хартия.  

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пресиян Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...