28.04.2008 г., 6:47 ч.

Затвора на мислите 

  Поезия » Друга
942 0 7
Оковите, оковите стягат ме
и веригата гърлото тежко души,
въздух искам, но ето, че няма го,
а веригата глухо и страшно дрънчи.
Небето, небето не виждам!
... само късове влажен таван...
Защо съм завързана - свободата си искам!
За нея и живота си жалък ще дам!
Защо съм заключена в тая тъмница?
Защо гласът ми е зов пропилян?
Нима няма кой да го чуе -
вика ми отчаян, жестоко раздран. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никоя Всички права запазени

Предложения
: ??:??