Затвора на мислите
Оковите, оковите стягат ме
и веригата гърлото тежко души,
въздух искам, но ето, че няма го,
а веригата глухо и страшно дрънчи.
Небето, небето не виждам!
... само късове влажен таван...
Защо съм завързана - свободата си искам!
За нея и живота си жалък ще дам!
Защо съм заключена в тая тъмница?
Защо гласът ми е зов пропилян?
Нима няма кой да го чуе -
вика ми отчаян, жестоко раздран.
Гарваните само ме чуха
и избягаха надалече със крясък,
в тази моя затворена кула
шуми само моркият плясък.
Кой ще ме измъкне от мислите?
Кой ще даде свобода?
Кой ще ме изведе от фантазията
и ще ми даде да видя света?!
© Никоя All rights reserved.
