Заваля...
Заваля...
Заваля...
Моят дъжд заваля.
По перваза почуква
и докосва съня ми в майското утро...
Как обичам дъжда...!
Той ме скрива под пръстите,
със които почуква.
Той измива ми мислите
и с краката ми хуква.
Цопа с мойте сандали из локвите
и събужда заспалите, и ги кани да цопат...
Мое малко хлапе, ти обичаш дъжда.
Той за теб е море, а за мене - ръка.
... И след време,
когато
аз остана в снега,
ти ще бъдеш богат и със тази "ръка".
Ще се сещаш навярно как във локвите тичаме
и ще учиш сина си да расте и обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
