нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
Jun 16, 2011, 7:13 PM

Заваля...

  Poetry
903 0 12

 

Заваля...

 

 

Заваля...

Моят дъжд заваля.

По перваза почуква

и докосва съня ми в майското утро...

 

Как обичам дъжда...!

Той ме скрива под пръстите,

със които почуква.

Той измива ми мислите

и с краката ми хуква.

Цопа с мойте сандали из локвите

и събужда заспалите, и ги кани да цопат...

 

Мое малко хлапе, ти обичаш дъжда.

Той за теб е море, а за мене - ръка.

... И след време,

когато

аз остана в снега,

ти ще бъдеш богат и със тази "ръка".

Ще се сещаш навярно как във локвите тичаме

и ще учиш сина си да расте и обича.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0