10.08.2018 г., 9:10

Завещаха ни свобода

816 3 4

Завещаха ни свобода, 

адски трудно откупена. 

Всяка педя земя

е кръвнина подарена. 

Ще ги събудят чуждите стъпки, 

а те с усмивка заспаха, 

хранейки змии и птици, 

а някои дори не бяха още живяли. 

Нелюбили, небръснати

и неоплакани от близки. 

 

Сърце юнашко

в хоризонта наедрява. 

Огромен облак

бавно приближава, 

от изток и от запад

да ни защитава, 

а над всичко да е пак България! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...