Завещаха ни свобода,
адски трудно откупена.
Всяка педя земя
е кръвнина подарена.
Ще ги събудят чуждите стъпки,
а те с усмивка заспаха,
хранейки змии и птици,
а някои дори не бяха още живяли.
Нелюбили, небръснати
и неоплакани от близки.
Сърце юнашко
в хоризонта наедрява.
Огромен облак
бавно приближава,
от изток и от запад
да ни защитава,
а над всичко да е пак България!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени