Завещаха ни свобода,
адски трудно откупена.
Всяка педя земя
е кръвнина подарена.
Ще ги събудят чуждите стъпки,
а те с усмивка заспаха,
хранейки змии и птици,
а някои дори не бяха още живяли.
Нелюбили, небръснати
и неоплакани от близки.
Сърце юнашко
в хоризонта наедрява.
Огромен облак
бавно приближава,
от изток и от запад
да ни защитава,
а над всичко да е пак България!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
