16.07.2011 г., 23:47 ч.

Завет 

  Поезия » Друга
5.0 / 9
1006 0 17
(посветено)
От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят.
Закърпвах раните кървящи,
покрити с болка и тъга,
отхвърлях въпросите крещящи:
,,Къде си? Ще те търся, докога?''
Ликът ти празен и безличен,
остави ми един-единствен дар,
писмо, в което си напълно саркастичен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Предложения
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
  • Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
  • "На клепките ми грее светъл сън и моля се дано да те достигне..." Виж птиците политнали нагоре се вр...

Още произведения »