Завет
(посветено)
От обич някога създадена,
частица във безкрайният ни свят,
търсех подкрепа всеотдадена,
но открих прашна снимка без лик и цвят.
Закърпвах раните кървящи,
покрити с болка и тъга,
отхвърлях въпросите крещящи:
,,Къде си? Ще те търся, докога?''
Ликът ти празен и безличен,
остави ми един-единствен дар,
писмо, в което си напълно саркастичен,
удряйки ме с безскрупулен шамар.
На мен ми стига, че те има,
бъди добре в света ни малък,
останах си невредима,
дори и след подаръка ти жалък.
Умея да обичам и прощавам,
отдавна го сторих и за теб,
опитвам се във хората добро да всявам,
това ще бъде моят завет.
© Елeна All rights reserved.
