Самотниците често били меломани,
но по-интересни са ми тези, вслушващи се в Тишината.
Разтърсени, в живота мъдрости потърсили.
Успели да потънат борбено,
достигнали до дъното
на безмерни измерения.
Самотата често е отричана
и всява страх,
а може би не сме опитали
да я приемем с красотите й.
Тишината – страстната любовница,
единствена успяла да плени самотните.
Завиждам й!
Шумът във пазвата ще скрия.
От искрени усмивки рокля ще ушия.
За онази нощ,
в която с нея ще се пременя
и без да ме познаеш,
тихо ще те навестя.
30.11.19г.
© Екатерина Глухова Всички права запазени