21.08.2007 г., 1:20

Завинаги

1.6K 1 2

Завинаги сърцето ми ще шепне,
завинаги душата ще трепти
под твойте ласки и целувки,
завинаги, дори и през сълзи!

Ще минат седмици, години дълги
емоции, прегради, болки и тъги,
фалшове, лъжи и страсти,
радостни и тъжни дни дори!

Годините не ще простят ни
на мене няма, нито пък на теб,
те във нас жестоко ще дълбаят
с длето, направено от бучка лед.

И мигом ний ще бъдем "глупавите старци"
в наивните и млади блеснали очи,
спокойно седнали на прага
ще чакаме смъртта абсурдно да ни навести...

Пред тебе аз отново ще застана
напук на посребрелите коси,
напук на кръговете тъмни
напук на ослепелите очи!!!

Едничка дума ще ми стигне да ти кажа,
преди безследно да си ида от света,
едничка дума, пълна със наслада...
Едничка дума, идваща от вечността!

"Завинаги","Завинаги" ще ти прошепвам,
завинаги дори и след смъртта,
във рая, знам, със тебе ще се срещнем
отново ще си подадем ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е колко чувство влагаш и как въздействаш със стиховете си на хората... Поздрави пак
  • Кате...не само че чувството,което си вложила вълнува..начинът ти на изказване и чудесен..разтрепери ме,доплака ми се,наистина..

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...