Завинаги
Завинаги сърцето ми ще шепне,
завинаги душата ще трепти
под твойте ласки и целувки,
завинаги, дори и през сълзи!
Ще минат седмици, години дълги
емоции, прегради, болки и тъги,
фалшове, лъжи и страсти,
радостни и тъжни дни дори!
Годините не ще простят ни
на мене няма, нито пък на теб,
те във нас жестоко ще дълбаят
с длето, направено от бучка лед.
И мигом ний ще бъдем "глупавите старци"
в наивните и млади блеснали очи,
спокойно седнали на прага
ще чакаме смъртта абсурдно да ни навести...
Пред тебе аз отново ще застана
напук на посребрелите коси,
напук на кръговете тъмни
напук на ослепелите очи!!!
Едничка дума ще ми стигне да ти кажа,
преди безследно да си ида от света,
едничка дума, пълна със наслада...
Едничка дума, идваща от вечността!
"Завинаги","Завинаги" ще ти прошепвам,
завинаги дори и след смъртта,
във рая, знам, със тебе ще се срещнем
отново ще си подадем ръка...
© Катерина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е колко чувство влагаш и как въздействаш със стиховете си на хората... Поздрави пак
-
Кате...не само че чувството,което си вложила вълнува..начинът ти на изказване и чудесен..разтрепери ме,доплака ми се,наистина..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
