29.08.2023 г., 22:05

Завинаги

564 1 0

Всичко ми напомня за теб

и тихия есенен дъжд ,

който бавно се стича по стъклата .

И буйният вятър ,

който помита пожълтелите листа

на двора .

И яркото слънце щипейки 

бузите ми 

и преливащата река ,

която събаря къщите .

Смехът на весело подскачащо дете

и шумолящата светло синя рокля ,

която нахлузвам върху раните си .

В ушите ми завинаги звучи

твоето тихо "обичам те ".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...