Ти беше мойта болест нелечима,
агония в последните ни нощи...
Завинаги от тебе си отивам,
а ти в това дори не вярваш още!?
И мъките, и раните си взимам,
за теб да бъде лека свободата...
Завинаги от тебе си отивам,
оставям си единствено душата.
Ни вест... ни лоша дума ще дочуеш,
и няма да ме видиш да заплача,
навярно няма никога да чуеш,
за жертвата простила на палача. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация