Ти беше мойта болест нелечима,
агония в последните ни нощи...
Завинаги от тебе си отивам,
а ти в това дори не вярваш още!?
И мъките, и раните си взимам,
за теб да бъде лека свободата...
Завинаги от тебе си отивам,
оставям си единствено душата.
Ни вест... ни лоша дума ще дочуеш,
и няма да ме видиш да заплача,
навярно няма никога да чуеш,
за жертвата простила на палача. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up