Jul 30, 2008, 7:47 PM

Завинаги от тебе си отивам...

  Poetry » Love
945 0 16

Ти беше мойта болест нелечима,

агония в последните ни нощи...

Завинаги от тебе си отивам,

а ти в това дори не вярваш още!?

 

И мъките, и раните си взимам,

за теб да бъде лека свободата...

Завинаги от тебе си отивам,

оставям си единствено душата.

 

Ни вест... ни лоша дума ще дочуеш,

и няма да ме видиш да заплача,

навярно няма никога да чуеш,

за жертвата простила на палача.

 

Завинаги от тебе си отивам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...