23.03.2014 г., 22:01

Завинаги заедно

909 0 1

                                                    Там където слънцето блести,

                                                    там където свети в небосвода,

                                                    там където пламъкът роди

                                                    свят изпълнен с живот и природа.

 

                                                    Надалеко, чак във небесата,

                                                    на слънчевата мощ и сила,

                                                    там сякаш срещна ги съдбата,

                                                    душите и сърцата, мила.

 

                                                    И вярно е, че дълго чакахме,

                                                    за среща истински желана,

                                                    за своите си грешки плакахме,

                                                    от болка често неразбрана.

 

                                                   И вярно е, че беше ми мечта,

                                                   сълзите ми пробиха пода,

                                                   и моята единствена звезда

                                                   ти беше нощем в небосвода.

 

                                                   Ти беше ангела във моя сън,

                                                   дошъл за кратко да ме пази,

                                                   ти беше смисъла за мен навън,

                                                    да изляза и да видя теб.

 

                                                    Ти дето, мила, до мен заспиваш,

                                                    но заедно сега сме двама...

                                                    Сълзи от радост, сърце, проливаш,

                                                    за нашата любов голяма.

                                                    

                                                   

                                                    

                                                   

 

                                                    

                         

                                                    

                                                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чиста и искрена обич! Хареса ми твоето стихотворение!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...