Там където слънцето блести,

                                                    там където свети в небосвода,

                                                    там където пламъкът роди

                                                    свят изпълнен с живот и природа.

                                                    Надалеко, чак във небесата,

                                                    на слънчевата мощ и сила,

                                                    там сякаш срещна ги съдбата,

                                                    душите и сърцата, мила.

                                                    И вярно е, че дълго чакахме,

                                                    за среща истински желана,

                                                    за своите си грешки плакахме,

                                                    от болка често неразбрана.

                                                   И вярно е, че беше ми мечта,

                                                   сълзите ми пробиха пода,

                                                   и моята единствена звезда

                                                   ти беше нощем в небосвода.

                                                   Ти беше ангела във моя сън,

                                                   дошъл за кратко да ме пази,

                                                   ти беше смисъла за мен навън,

                                                    да изляза и да видя теб.

                                                    Ти дето, мила, до мен заспиваш,

                                                    но заедно сега сме двама...

                                                    Сълзи от радост, сърце, проливаш,

                                                    за нашата любов голяма.