25.05.2018 г., 0:35

Зависимост

603 2 5

Каквото да потърся – теб намирам,

където да погледна – ти си там.

Дали съм здрав или съм инжектиран,

с какво сега ме упои, не знам?

 

Да се съвземе тялото се пробва,

да се откъсна трябва, ала ти

в мъгла обви ме, задушен от смога

във лабиринт ума ми се върти.

 

Но избор нямам, трябва да се боря

и инстинктивно някак изпълзях.

Поех си дъх, просветна ми пред взора,

от унеса едвам се отървах.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...