Каквото да потърся – теб намирам,
където да погледна – ти си там.
Дали съм здрав или съм инжектиран,
с какво сега ме упои, не знам?
Да се съвземе тялото се пробва,
да се откъсна трябва, ала ти
в мъгла обви ме, задушен от смога
във лабиринт ума ми се върти.
Но избор нямам, трябва да се боря
и инстинктивно някак изпълзях.
Поех си дъх, просветна ми пред взора,
от унеса едвам се отървах.
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
