Завити... в черно-бели истини...
Завити... в черно-бели истини...
Не ме докосвай –
ничия не съм.
Душата си изгубих
по вълните
на нелюбима обич
и усмивки скрити...
И неживяла себе си,
аз днеска просто съществувам...
Убита...
Жива...
Ще си повярвам, че живея
и пак ще бъда цяла аз –
отвътре...
Докато пак не дойдеш
да ме стъпчеш...
Тогава вече просто ще мълчим,
завити в черно-бели истини.
А ти ще бъдеш
брат на Нищото и
майка на солените Сълзи...
И няма „Днес” да има...
или „Утре”...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
Ти, Велики Творецо на заглавия 
