Aug 19, 2008, 9:51 AM

Завити... в черно-бели истини...

  Poetry
751 0 9

Завити... в черно-бели истини...

 

Не ме докосвай –

ничия не съм.

Душата си изгубих

по вълните

на нелюбима обич

и усмивки скрити...

И неживяла себе си,

аз днеска просто съществувам...

Убита...

Жива...

Ще си повярвам, че живея

и пак ще бъда цяла аз –

отвътре...

Докато пак не дойдеш

да ме стъпчеш...

Тогава вече просто ще мълчим,

завити в черно-бели истини.

А ти ще бъдеш

брат на Нищото и

майка на солените Сълзи...

И няма „Днес” да има...

или „Утре”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които ме прочетоха!

    Смеш, извинен си Ти, Велики Творецо на заглавия (знаеш си)

    Поздрави!
    Прегръщам ви!
  • А ти ще бъдеш
    брат на Нищото и
    майка на солените Сълзи...
    И няма „Днес” да има...
    или „Утре”...

    Утре( без кавички), винаги има!
    ...


    извини ме за мнението, но заглавието ми се струва неподходящо ...

  • Вълнуващ стих!Прегръщам те!
  • ...нелюбима обич...

    Много силно!
  • Страхотна емоция!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...