Завити... в черно-бели истини...

Poetry

747 0 9

Завити... в черно-бели истини...

Не ме докосвай –

ничия не съм.

Душата си изгубих

по вълните

на нелюбима обич

и усмивки скрити...

И неживяла себе си,

аз днеска просто съществувам...

Убита...

Жива...

Ще си повярвам, че живея

и пак ще бъда цяла аз –

отвътре...

Докато пак не дойдеш

да ме стъпчеш...

Тогава вече просто ще мълчим,

завити в черно-бели истини.

А ти ще бъдеш

брат на Нищото и

майка на солените Сълзи...

И няма „Днес” да има...

или „Утре”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Heart_of_Fire (Елмира Митева)

Благодаря на всички, които ме прочетоха!

Смеш, извинен си Ти, Велики Творецо на заглавия (знаеш си)

Поздрави!
Прегръщам ви!

2008-08-19T19:36:13+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

А ти ще бъдеш
брат на Нищото и
майка на солените Сълзи...
И няма „Днес” да има...
или „Утре”...

Утре( без кавички), винаги има!
...

извини ме за мнението, но заглавието ми се струва неподходящо ...

2008-08-19T19:31:40+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Вълнуващ стих!Прегръщам те!

2008-08-19T11:47:03+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

...нелюбима обич...

Много силно!

2008-08-19T11:46:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Страхотна емоция!

2008-08-19T11:35:54+03:00