Aug 19, 2008, 9:51 AM

Завити... в черно-бели истини...

  Poetry
753 0 9

Завити... в черно-бели истини...

 

Не ме докосвай –

ничия не съм.

Душата си изгубих

по вълните

на нелюбима обич

и усмивки скрити...

И неживяла себе си,

аз днеска просто съществувам...

Убита...

Жива...

Ще си повярвам, че живея

и пак ще бъда цяла аз –

отвътре...

Докато пак не дойдеш

да ме стъпчеш...

Тогава вече просто ще мълчим,

завити в черно-бели истини.

А ти ще бъдеш

брат на Нищото и

майка на солените Сълзи...

И няма „Днес” да има...

или „Утре”...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които ме прочетоха!

    Смеш, извинен си Ти, Велики Творецо на заглавия (знаеш си)

    Поздрави!
    Прегръщам ви!
  • А ти ще бъдеш
    брат на Нищото и
    майка на солените Сълзи...
    И няма „Днес” да има...
    или „Утре”...

    Утре( без кавички), винаги има!
    ...


    извини ме за мнението, но заглавието ми се струва неподходящо ...

  • Вълнуващ стих!Прегръщам те!
  • ...нелюбима обич...

    Много силно!
  • Страхотна емоция!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....