limeruna (Йоана)
565 3355
2.07.2015 г., 18:13 ч.  

Завоевател 

  Поезия » Философска
684 1 6

Човечеството е дете, целунато за лека нощ,

оставено съвсем само. Не спи в тъмната си стая.

Пристъпва, препъва се.

Стои при малкия перваз с цветя,

в очите му - безброй звезди, мрачна бездна от омая.

 

Лудост... Гради и руши, забравило песни и мяра,

ликува, върти се, крещи, нехае за нощната дрямка.

Буря... Покрито с мечти - настръхнала мека вяра.

Небето гори и гърми, прикрито с завеси, и рамка.

 

Радост... Сърцето бумти, насочва го в тъмната стая.

Просто самотно дете, дели си прозорец с Безкрая.

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Впечатляваща градация и образи!!!
  • Много мощна символика, облечена в красотата на редовете ти, Йоана!
  • Хареса ми и стила, и подредбата, и съдържанието и изразните средства. А тематиката ми напомня за психологическия образ на поколението "Y". Поздрави за прекрасния във всяко отношение стих.
  • И аз благодаря, Йоана! Непреднамереното изящно е вече само по себе си поезия. Това е една от възможните формули, граничеща с панацея. Но не е лесно да се следва. А при теб долавям непреднамерено изящество.

    Лека нощ!
  • Благодаря... Трогната съм от милия коментар. Успешна седмица и на Вас, Мисана! Държа да отбележа, че обожавам поезията Ви, макар все още да познавам съвсем малка част
  • Чудесно стихотворение, Йоана! И като идея - да се сравни човечеството с оставено самичко дете, което живее в страшна тъмнина и поради нея прави пакости, които иначе може би не би правило. И като оригинален завършек -

    "Радост... Сърцето бумти, насочва го в тъмната стая.
    Просто самотно дете, дели си прозорец с Безкрая."

    Поздрав и успешна нова седмица!
Предложения
: ??:??