тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
24.08.2010 г., 19:26 ч.

Завръщане 

  Поезия » Философска
539 0 7

Гордост излъчва моята осанка,

облак, пътуващ с блеснала надежда.

Колко ли пъти ми казват, че съм странна,

да търся човечност напразно ли изглежда.


И свой ход в живота да търся непременно...

И свой тост да вдигам със звъннала чаша...

Да гоня мълниите, времето да променям...

Да изтривам тъмните облаци, вашите...


За да се върнем там, под белите си вишни,

при нашия живот, светостта прозрели,

при странността, където може да се диша,

чист да е просторът, да, пълно ще изглежда.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш много хубаво! Поздрав!
  • Много ми хареса, приятно за четене и положително. Поздрав
  • !!!
  • Много хубаво и приятно.
    Поздравления
  • И ВСЕ ПО- ХУБАВО ПИШЕШ, ПОЗДРАВИ!
    "И НЕКА ЗВЪН НА ЧАШИ РАЗКЪСА ТИШИНАТА,
    А ВИНОТО ИСКРЯЩО ОТ ТЯХ ДА ПРЕЛИВА.
    ОТШЕЛНИЦА ДАЛЕЧ ДА СТАНЕ САМОТАТА,
    В ЛЮБОВТА СИ ДА БЪДЕМ НИЙ ЩАСТЛИВИ!"
    ЦЕЛУВКИ!
  • За да се върнем там,под белите си вишни
    при нашия живот,светостта прозрели,
    Прекрасен стих!!!
  • Ведро и оптимистично!
    Привет!
Предложения
: ??:??