Така запомних мама – под лозниците...
Изпращаше ме с топла бяла пита...
С една сълза, стаена под ресниците....
Целуна ме и нищо не попита.
А тате ми подаде стомна с вино –
прегърна ме с ръцете си корави:
„Да ти напомня за дома ти, сине!
Пътеката към него не забравяй!”
Късмета гоних, щастието дирих
и по света се скитах дълго време,
любови и надежди все събирах,
все вярвах и мечтаех вдъхновено. ...