Отдръпвам се от тебе, отдръпваш се от мен.
И става непотребен един съвместен ден.
И става неуместна красивата лъжа.
И никак не е лесно да кажа: "Не тъжа..."
И никак не е сладък мигът, прекаран с теб...
Не носи тръпна радост. И болката расте.
И болката се ражда дори от поглед ням.
Тя носи силна жажда, един копнеж голям.
С един копнеж за ласка посрещам всяка нощ.
Но утрото ме стряска - жестоко като нож.
След утрото изгрява един прекрасен ден.
Но той ме наранява, щом ти не си до мен.
Денят е ден за двама! Разбираш го, нали?
И щом любов голяма над двама ни кръжи,
тя значи, е потребна! Тя стопля всеки ден.
Завръщам се към тебе. Завръщаш се към мен.
© Бианка Габровска Всички права запазени
При теб много ясно и релефно се усеща болката, която мъжът може да причини на жената.