Завръщане
1.
Аз пак съм при теб,
Родопа планина.
Дойдох да те докосна.
И да те прегърна.
И да раздумам
напрегнатата си душа.
Да измия праха от нозете си
в реките ти.
Стадата ти кротки
да пропъдят
мъката от очите ми.
Да сетя дъхa ти
на мащерка и риган...
И да положа глава
на хълбоците ти извити,
като амфора.
О, ненагледна,
пред мен отваряш вратата
на мечтите ми.
Направи ме достойна
за тишината ти
зелена.
2.
Родопа зе разбулва.
Есен е...
С благовонна смола обля
ограбената ми душа
и я облече с листа
от чисто злато.
Високото й стройно тяло
я приласка.
А изумрудените й очи
я галят със спокойствие...
Сложи софра
с вкусни плодове и гъби,
и ме нахрани щедро.
С борови игли
вплете във косите ми
жълти кехлибарени слънца...
Обу нозете ми
във везани пантофи със сърма
и ме поведе
по пътеките си - халища от багри.
Вървиме бавно.
От тялото ми чанове звънят...
Сърни и зайци скачат наоколо.
И звук на гайда долетя.
А пенливите потоци
въртят хора
и крещят от радост.
Не съм сама.
Не съм победена.
3.
След сто години пак
се усмихват чардаците ти хубави.
И въздухът ти пак дъхти
на мляко и сено;
на тютюн и здравец.
По гладките ти улици вървят
отрудени миньори.
По сочните ти пасища
стада се гонят.
И птичи хор отвсякъде струи.
Слънца зелени греят...
Родопа, майчинко добра,
сега сърцето ми тупти
в сърцето ти оловно.
И отново аз съм
твойто борче бяло.
В люлката си
девствена
люлей ме!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
Поканата ми да ми гостуваш си остава!
