1.06.2016 г., 20:58

Завръщане

779 0 13

Изгубих се в едно далечно минало

с разрошена от вятъра коса!

Там всичко вече бе застинало,

а спомените носеха тъга!

 

И много мрачни погледи ме срещаха,

очите, сякаш тъмни езера,

сърцата вече нищо не усещаха,

денят се давеше във мъртва тишина!

 

Намерих пътя и побързах да се върна,

за да посея най-уханните цветя!

Една красива обич ме обгърна, 

мечтана и безкрайна доброта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...