Изгубих се в едно далечно минало
с разрошена от вятъра коса!
Там всичко вече бе застинало,
а спомените носеха тъга!
И много мрачни погледи ме срещаха,
очите, сякаш тъмни езера,
сърцата вече нищо не усещаха,
денят се давеше във мъртва тишина!
Намерих пътя и побързах да се върна,
за да посея най-уханните цветя!
Една красива обич ме обгърна,
мечтана и безкрайна доброта!
© Руми All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
