22.10.2008 г., 8:55

Завръщане

1.2K 1 27
Ще се връщам в мислите си там,
където всичко вече е изтляло.
Ще ровя в пепелта, макар да знам,
че въгленчето няма да е цяло.

 

 

Ще тръгна боса по опърлена трева,
във пустошта аз пътя да намеря.
Като камбани ще са вашите слова,
които с камъни ще искам да замеря.

 

 

Ще има храсти, тръни и бодли,
но аз през тях ще искам да премина.
Ще сложа маска на лицето си, дори
да мислите, че винаги съм неранима.

 

 

А когато и при мене дойде вечерта,
на стола аз ще седна уморена.
И книгата започната ще дочета.
Утре? Утре пак ще бъда устремена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си и ще бъдеш!!! Прегръщам те!!!
  • Чета с наслада!
  • Великолепие! Поздрави за прекрасния стих,Ани!
  • Хубаво завръщане - устремено!!!
  • Ще се връщам в мислите си там,
    където всичко вече е изтляло.
    Ще ровя в пепелта, макар да знам,
    че въгленчето няма да е цяло.!!!
    И аз ще се връщам тук, за да чета!Да чета прекрасните ти стихове!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...