23.08.2009 г., 22:53

Завръщане

1.6K 0 7

Завръщане

И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше "вкъщи",
ще бъде днес и болка, и умиране.

И краят ще ни води към началото -
невинни, странно смели, упорити
и още вярващи във приказките, в бялото,
във вечното, любовно... Неоткритото.

И винаги по залез ще тъгуваме,
когато видим кораб или чайка.
Не се научихме да се сбогуваме,
навярно отстрани сме страшно жалки..

И нищо, че за мене няма "вкъщи" -
при тебе няма болка и умиране.
Защото знай, че аз ще се завръщам
на същите пристанища. Завинаги.


 

15 юли 09

22:10

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...