23.08.2009 г., 22:53

Завръщане

1.6K 0 7

Завръщане

И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше "вкъщи",
ще бъде днес и болка, и умиране.

И краят ще ни води към началото -
невинни, странно смели, упорити
и още вярващи във приказките, в бялото,
във вечното, любовно... Неоткритото.

И винаги по залез ще тъгуваме,
когато видим кораб или чайка.
Не се научихме да се сбогуваме,
навярно отстрани сме страшно жалки..

И нищо, че за мене няма "вкъщи" -
при тебе няма болка и умиране.
Защото знай, че аз ще се завръщам
на същите пристанища. Завинаги.


 

15 юли 09

22:10

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люляк Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...