Aug 23, 2009, 10:53 PM

Завръщане

  Poetry » Other
1.6K 0 7

Завръщане

И корабите ни ще се завръщат
на същите пристанища. Завинаги.
Това, което вчера беше "вкъщи",
ще бъде днес и болка, и умиране.

И краят ще ни води към началото -
невинни, странно смели, упорити
и още вярващи във приказките, в бялото,
във вечното, любовно... Неоткритото.

И винаги по залез ще тъгуваме,
когато видим кораб или чайка.
Не се научихме да се сбогуваме,
навярно отстрани сме страшно жалки..

И нищо, че за мене няма "вкъщи" -
при тебе няма болка и умиране.
Защото знай, че аз ще се завръщам
на същите пристанища. Завинаги.


 

15 юли 09

22:10

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...