severianin (Валентин Чернев)
417 677
5.08.2012 г., 13:33 ч.

Завръщане IV 

  Поезия
568 0 9

              “... аз чувам как с неясен глас ме вика

               пръстта при нея да се върна пак.”

                                                    Андрей ГЕРМАНОВ

 

От кал създадени – в калта накрая

ще си отидем, зли или добри.

Калта е праматерия.

Оная,

която в пръст ще ни пресътвори.

 

И щем не щем, един ден ще сме само

две шепи пръст, студена тежка пръст.

В пръстта завършва всеки път и драма

– без разлика под кръст или без кръст.

 

Но има все пак малки изключения –

когато Бог създавал моя род,

понеже свършила калта за мене,

добавил шепа син небесен свод.

 

И ме осъдил, строг и безучастен,

на кръста вечен на един копнеж

– с еднаква сила на пръстта подвластен,

и на стремежа дързък за летеж.

 

И в оня ден, когато се прощавам,

(на моето сбогуване в часа),

какво ще прави под пръстта корава

добрата шепа сини небеса?

 

Ще ме разкъсат ли оная жажда

на старата извечна гъста кал,

на истинната пръст, която ражда –

и полетът красив на гълъб бял?

 

Или примирие в мига съдбовен

калта ще сключи с моя порив чист?

 

Че може да лежиш в пръстта заровен,

ала погребан в облачната вис...

 

.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??