Завръщане IV
“... аз чувам как с неясен глас ме вика
пръстта при нея да се върна пак.”
Андрей ГЕРМАНОВ
От кал създадени – в калта накрая
ще си отидем, зли или добри.
Калта е праматерия.
Оная,
която в пръст ще ни пресътвори.
И щем не щем, един ден ще сме само
две шепи пръст, студена тежка пръст.
В пръстта завършва всеки път и драма
– без разлика под кръст или без кръст.
Но има все пак малки изключения –
когато Бог създавал моя род,
понеже свършила калта за мене,
добавил шепа син небесен свод.
И ме осъдил, строг и безучастен,
на кръста вечен на един копнеж
– с еднаква сила на пръстта подвластен,
и на стремежа дързък за летеж.
И в оня ден, когато се прощавам,
(на моето сбогуване в часа),
какво ще прави под пръстта корава
добрата шепа сини небеса?
Ще ме разкъсат ли оная жажда
на старата извечна гъста кал,
на истинната пръст, която ражда –
и полетът красив на гълъб бял?
Или примирие в мига съдбовен
калта ще сключи с моя порив чист?
Че може да лежиш в пръстта заровен,
ала погребан в облачната вис...
.
© Валентин Чернев All rights reserved.
