7.05.2019 г., 23:17

Завръщане на Боговете...

449 0 0

 

 

Завръщане на Боговете...

 

          Астероид с форма на Витлеемската звезда

мина покрай Земята точно на Коледа: 25.12.2018 год.

                            Факт от информационните агенции

 

... Животът ни (Обезумял тотално!...)

с Душите ни е раздвоен безвреме...

Без сетивата в Жѝтие скандално

и в ужас от обратното броене...

 

Усещаме се някакси без Корени

олеква Гравитацията даже –

Кумирите отдавна са съборени,

Светът е като Остров на прокажени...

 

... че гоним Боговете си от Храма,

че мислим се и Ние за могъщи:

е абстинентната самоизмама,

че може би със Тях сме равни всъшност!...

 

Във нас е скрито Нашето „безсмъртие”,

но то е просто някакси нахалос,

понеже тръгнаха отдавна Първите -

обаче като „атоми” за жалост...

 

От тука и до края на Вселените,

ще се въртим в стихийните си опити,

които са безкрайно пренаселени

със атоми в космичните си орбити...

 

... Далѝ не: ѝ защото разделихме

в абсурден транс телата от душите –

заслужено и тост горчив изпихме,

и вием като вълци по нощите!?...

 

... Решили, че тежат ни Боговете

със техните претенции за святост:

изпълвахме и с Ерес вековете,

и със съвсем необяснима ярост...

 

... А толкова, а толкова отдавна

над Витлеем една Звезда изгряла:

повела беше Влъхвите тогава

по Пътя към Божествената слава...

 

Не се завърна повече Звездата,

изгуби се сама из Вековете –

а във Животът ни: една Бедата –

с проклятие коварно ни оплете...

 

Над Витлеем изкуствени звездите

трасират днес в безумни експлозиви -

пак: с „Древното изкуство” на войните

съвсем абсурдни, нови перспективи...

 

... Дори и Катедралите, които

столетия строихме неуморно

в Душите ни не върнаха щетите:

понеже те са там неръкотворно!...

 

*****************************

... Сега: Звездата бляскаво премина –

дошла от хаоса на Вековете –

беляза с Кръв поредната година,

но вярвам да ни върне Боговете!...

 

01.01.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...