30.08.2019 г., 19:41

Завръщането на Есента... 2

678 0 0

 

Завръщането на Есента... 2

 

... нещо времето се мръщи,

лазят тягостни мъгли...

Вие вятър... Вие също

глутници свирепо-зли...

 

Ситен дъжд вали, не спира

почнал е от сутринта...

Трудно стряха се намира

и огнище за нощта...

 

Вие вятър, вие също

подивяло куче зло

май че Есента се връща,

а уж лято бе дошло...

 

... И до вчера по полята

с нацъфтелите цветя,

кипреше се тук земята

във кокетна суета...

 

Бяха други ветровете...

Бе чаровна пъстрота!...

И прозрачно бе небето

със лазурна яснота...

 

Беше времето познато

от сезон предизвестен,

беше „циганското” лято...

(Лято уж, но не съвсем!...)

 

Чудно малко отстъпление

и последен реверанс

към Стихии, с настървение

дебнещи за своя шанс...

 

... áла зла и вездесъща

ето Есента сега

с цялата си мощ се връща...

(Кой да питаш: Докога?!...)

 

... Не с красивата феерия

на чаровни цветове,

и със лека кавалерия

от игриви ветрове,

 

а ще юрка зли стихии

в този върнал се сезон,

и със дива мощ ще вие

тя при всеки нов циклон...

 

... Просто Есента се връща

по Закон неотменим!...

 

... И в нощта ми трябват:

– къща,

– огън

– и Човек любим!...

 

15.10.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...