8.08.2019 г., 15:43

Завръщането на Есента...

576 1 1

 

Завръщането на Есента...

(експромт)

 

... нещо времето се мръщи,

лазят тягостни мъгли...

Вие вятър... Вие също

глутници свирепо-зли...

 

Ситен дъжд вали, не спира –

почнал е от сутринта...

Трудно стряха се намира

и огнище за нощта...

 

Вие вятър, вие също

подивяло куче зло

май че Есента се връща,

а уж лято бе дошло...

 

... И до вчера по полята

с нацъфтелите цветя,

кипреше се тук земята

във кокетна суета...

 

Бяха други ветровете...

Бе чаровна пъстрота!...

И прозрачно бе небето

със лазурна яснота...

 

Беше времето познато

от сезон предизвестен,

беше „циганското” лято...

(Лято уж, но не съвсем!...)

 

Чудно малко отстъпление

и последен реверанс

към Стихии, с настървение

дебнещи за своя шанс...

 

... áла зла и вездесъща

ето Есента сега

с цялата си мощ се връща...

(Кой да питаш: докога!...)

 

... Не с красивата феерия

на чаровни цветове,

и със лека кавалерия

от игриви ветрове,

 

а ще юрка зли стихии

в този върнал се сезон,

и със дива мощ ще вие

тя при всеки нов циклон...

 

... Просто Есента се връща

по Закон неотменим...

И в нощта ми трябват: къща,

огън и човек любим!...

 

15.10.2017.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...