17.09.2008 г., 17:41

Завъртаме се...

630 0 5

Завъртаме се

някак...

непонятно.

И все по-бързо.

Сякаш на шега.

Като монета върху тротоара,

търкулната нарочно,

ей така...

Какво ли ни очаква след това?

И има ли поука

най-накрая,

която да ни води за носа?

Или...

ще се окажем в някой ъгъл,

не преценили просто

скоростта?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Като монета върху тротоара,

    търкулната нарочно,

    ей така..."

    "Ези" или "Тура" или пък бягство
    в претъпканите ъгли на депресията.
    Решение с известен знаменател ,
    с един числител с много неизвестни

    Аплодисменти!Много ми харесва как пишеш! Определено провокираш.


  • "Какво ли ни очаква след това?"
    Рано или късно разбираме...
  • Поуките си зависят от нас!
    Поздрав!
  • и вестибуларният апарат може да изиграе лоша шега...

    браво!
  • точно

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...