Завъртане
Този свят е излязъл от своята орбита,
мимоходом прегръщал е снощи звездите,
после сложил табелата с надпис “затворено”,
закачливо подръпнал на луната полите.
И безгрижно - небрежен така се усмихвал,
все едно, че е минало лунно момиче
и момчето, нарамило вятър нестихнал,
а след него и ехо – “обичам”, “обичам”.
На завоя се спрял, чул, че казали „щастие”,
вече имал два светещи лъча в очите,
но момчето с момичето в утро пораснали,
светът станал друг и посивели косите му.
По-бездомен се върнал на своята улица,
за да спори безсмислено със светофарите,
от безсънна тревога той после ожулен
да приседне на някой кашон до клошарите.
Да избърше сълза на детенце забравено,
дал му чашата с топлото мляко с какао,
да скърби за старица сама изоставена
от сина с дъщеря ѝ, за целия хаос.
Да погледне днес някой дали е подхвърлил
на площадните гълъби сухи трохички,
да погали тъгата, преди да потърси
думи, дето издават присъди за всичко.
Да потупа с кураж умореното рамо
на баща, стиснал в шепа пари за насъщния,
да подмаже пролука в комините само,
от която дими топлината на къщите.
А накрая да седне на пейката в парка,
да послуша безгрижния глъч на децата
и прозрял, че сме тука за малко,
да познае началото на кръговрата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
